Дългоочакван обрат... и в един момент се запитваш истина ли е ? Знаейки, че той няма да се влюби в теб таиш скрита капка надежда. 
Възможно ли е след толкова време сдържаност и непризнание на чувствата си , той да се влюби в твоята любов към него ?! 
Всички сме слушали и изпитвали дори несподелената любов, но пак питам възможно ли е да се влюбиш в някого защото знаеш, че и той те обича ?! 
Имала съм поне 3 продължителни връзки. Всяка се е развила по различен но и много сходен начин... Влюбвам се , после той се влюбва. Или влюбвам се и когато той разбере бяга. 
Мислех си, че и този път ще е така ...Влюбвам се и той изчезва. Но Уви! Той не си тръгва! Дали съм удобната , дали съм тази, която той иска да го обича . Дали съм страстната, дали съм нежната, която той не обича но е с нея заради красотата и ?!
Понякога казва, че ме обича но по свой си начин. Не иска прекалено сериозна връзка.Страх го е ? А в другия момент не е влюбен а връзката ни само го удовлетворява.
Не знае какво иска?! Напротив постоянно повтаря целите в живота си и това, че връзките не са му приоритет... 
Оставя на мен избора за раздялата. Не иска да сме разделени, не иска да сме двойка... Какво иска? 
О забравих изисква толкова много от мен държи се собственически, а всъщтност дава всичко но не и усещането, че сме двойка. Е не винаги - познавам се с приятелите му, виждам го възможно най-често. Всеки път прекаран заедно е прекрасен! 
Дали е влюбен и не иска да си признае? Дали е влюбен в любовта ми към него? Дали е несигурен в любовта си към мен ? Времето ли ще покаже... ?! 
Объркана, сломена, смирена и каква ли не се чувствам напоследък...
Последния път, след толкова закачки и нежност нещо се пречупи. Ината му ме погубва. Легнахме сърдити- той на една страна аз на друга. Стана ми мъчно , докато заспивах се сетих за една песен...
Разбира се от тогава до сега нещата се оправиха, но това ли е любовта ?!

аз си гледам чат пат повторенията на "сексът и градът" и ми прави впечатление, че Кари и Тузара живеят в началото точно в такава връзка..
... за съжаление, това е факт- малко мъже оценяват това което имат, докато не го изгубят..
докато ти не се умориш да ги обичаш...

не само на теб ти прави впечатление... доста от приятелките ми мислят така. Което не знам дали е хубаво обаче...

знаем го...последната ми връзка се провали заради това...той много ме обичаше, но не ми даваше емоционално онова, което исках от него.
Уморих се, оставих го...и после той страда-да..
но какво от това?
Дано тази твоя история има щастлив край, като този на Кари и Тузара:)

В същото положение съм като теб, от 5 месеца ... Абсолютно същото е! Заедно сме, но ... сякаш не сме ... Той иска и двамата да имаме личен живот, но ... Ехоо, всички двойки го имат, дори когато се виждат всеки ден .... Държанието му ме подлудява! Аз винаги забелязвам малките неща, които по принцип говорят много, например, когато не го гледаш, а с периферното си зрение забелязваш как той те наблюдава, как слага ръката на коляното ти, как дори когато е мил, се държи като грубиянин ... На мен тези неща ми говорят много, но понякога не са ми достатъчни ... Чудя се какво става?! В началото, когато се опитваше да ме свали, аз се дърпах и той се побъркваше ... Сега имам чувството, че нещата са се променили .... Разделихме се и аз помислих, че той повече няма да поиска връзка с мен, докато не ми звънна да отидем на "приятелско" кафе ... Отидохме и така се събрахме ... Първите ден , два беше много мил и аз не го разбирах, докато накрая той не ми каза "Такъв съм, приеми ме, не обичам романтиката, сега ти се радвам, защото не съм те виждал отдавна, утре може да съм по - студен, но това не значи, че не искам да съм с теб" ииии ... така! Разбирам те, надявам се твоята половинка да се осъзнае по - бързо :) Успех!

Толкова познато, толкова истинско, толкова преживяно, толкова изстрадано, толкова мое...и си мисля, че дори някога да се случи, уморена от толкова чакане, няма да имам сили, нито да повярвам, нито да се зарадвам на тази закъсняла любов.