Тези думи поезия едва ли се наричат,
но заедно със сълзите от душата ми се стичат.
Със тях едва ли сърцето ти ще трогна,
но нямам сили аз чувствата си да надмогна.

Не се отказвай , недей
ще бъда там потърси ме ако можеш
ще ме почувстваш, когато слънцето изгрее
позволявам ти дори да ме докоснеш.

С лъчите утринни ще те погаля
по устните , нослето и косата
ще си спомниш ти за миг отминал във безкрая
когато сутрин будехме се от светлината.

Не искам да повярвам, че те няма
не искам и да чувствам че боли
във мен затворена съм като в яма
ти носиш ключа - ела я отвори.

Усещам чувство тъй безсилно
усещам студ и в думите се вричам 
усещам как да се върнеш за мен е непосилно
усещам истински как още те обичам...