Тривиалната тема за истинската любов... Живееш в приказка и бягаш от реалността до кога ? Колко от нас вярват в нея или поне колко от нас имат надежда вътре в себе си за една такава - истинска любов ? 
Попадам на разни истории за такава любов, като индийската, а именно вечната любов . Която от разтояние остава вечна . Как от пръв поглед двамата любими са разбрали, че искат да прекарат живота си заедно . 
Е може и някъде да съществува например във поредната продукция на Bollywood . Но в такъв забързан свят където живеем в момента едва ли...
И все пак това са мои убеждения и аз понякога мечтая за нея ...
 
Споделям със всички песента на която  се наслаждавам всеки път когато изпадна във точно тези размисли за истинската любов или когато просто искам да се отпусна... 

Ето и превода ;) 
Любовника познава само смирението, той няма избор. 
Прокрадва се в твоя пасаж през нощта, той няма избор, 
за да целува всеки кичур от твоята коса, не се прояждай,
той няма избор. 
В неговата безумна любов разбива веригите на собствения си плен, 
защото няма избор. 

Любовника пита неговата любима: 
- Обичаш ли себе си повече отколкото обичаш мен? 
Любимата отговаря: Умрях за себе си, но живея за теб, 
изчезнах от себе си и от своите характерни качества, 
Аз съм подарък само за теб. 
Ще забравя всички мой познания, 
но щом те познавам, ще стана твоя ученичка, 
ще загубя всичката моя сила и ще се възползвам от твоята. 

Обичам себе си, обичам теб,
обичам теб, обичам себе си. 

Аз съм твоя любовник, ела на моя страна, 
ще отворя портата на твоята любов.
Ела, установи се при мен, нека бъдем съседи на звездите. 
Ти се криеше дълго, носеща се надлъж в моето море от любов. 
Въпреки това винаги ще бъдеш свързана с мен, 
прикривайки и разкривайки се в непознатото и неясното. 
Аз съм живота! 

Ти беше затворничка в малко езерце, 
аз съм океана, това е бурно наводнение. 
Ела, слей се със мен, 
остави този свят на незнание и невежество. 
Бъди с мен, а аз ще отворя портата на твоята любов.

Жадувам те повече от храната и водата,
моето тяло, моите сетива, моят ум, жадуват за твоя вкус.
Усещам твоето присъствие в сърцето си,
макар че ти принадлежиш на целия свят. 
Чакам твоята тиха страст - една мимика, един поглед.

ни е писано на всички да изживеем такава любов?

Или просто ние романтичките и идеалистките живеем за това, да се научим, че най- голямото отдаване, което можем да получим от мъж...е точно онова, което ни прави недоволни.. и е точно от онзи, който смачква този полет на мечтите ни и ни показва красотата на реалността...
Понякога не че реалността е прекалено грозна
Но бляновете ни са твърде красиви..

ИЛИ ДА ТЕ РЕКИТИРАТ ЦЯЛ ЖИВОТ ЗА ПАРИ И ДА УБИВАТ МОМИЧЕНЦАТА ТИ, УДУШВАЙКИ ГИ С ПЯСЪЧНА ВЪЗГЛАВНИЦА? И АКО МИСЛИШ, ЧЕ ТОВА Е СТАВАЛО САМО В МИНАЛОТО, ЩЕ КАЖА, ЧЕ ПОНАСТОЯЩЕМ В ИНДИЯ САМО ЖИВЕЯТ 100 000 000 (СТО МИЛИОНА ) МЪЖЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЖЕНИТЕ ( В ДНЕШНА ИНДИЯ - НЕ В МИНАЛОТО)!

... ставаше дума за индийската любов, като определение за вечна и безметежна любов, която не се страхува от времето и разтоянието...